Български ластик

Това е релефен ластик, не е еластичен. Ако е нужен еластичен край, трябват няколко реда друга по-еластична плетка.

Може да се плете и в кръг.

Плетката е еднолицева - има лицева и опакова страна. От лицевата страна се получават вертикални релефни плетеници върху двете лицеви бримки.

I ред - опаковата страна на плетивото (само лицеви):

1 крайна,

1 лицева (с наметка отдолу),

1 наметка отгоре,

1 лицева (с наметка отгоре),

1 лицева (с наметка отдолу),

наметката се повдига с лявата игла и двете лицеви се прокарват под нея,

…, 1 крайна

II ред - лицевата страна на плетивото (ластик 2х1):

1 крайна,

1 опакова, както си върви от долния ред

2 лицеви (с наметка отдолу), тези които на долния ред прокарахме под наметката

…, 1 крайна

Плетеничката се образува върху две бримки. Между тях може да има една (2 л. х 1 оп.), две (2 л. х 2 оп.), три (2 л. х 3 оп.) или повече опакови бримки.

Ако плетем български ластик 2х1, броят на бримките трябва да бъде кратен на три + две крайни бримки.

Това е български ластик 2х2. Двете бримки за плетеничката се редуват с две опакови. Броят на бримките е кратен на четири + две крайни.

Наскоро срещнах тази плетка в рускоезичните сайтове на плетачки с името „български ластик” (болгарская резинка). Не знам, дали е взаимстван от волжките или от дунавските плетачки. Предлагам я със същото име, защото когато бях дете, живеехме в едно софийско село. Там и в околните села мъжете, жените и децата не излизаха из двора без плетено, вълнено елече. И все с тази плетка! Жените плетяха, докато си почиват, седнали надвечер по пейките пред къщите и се учеха една от друга.